Среда за управление на компютърно подпомагани учения по гражданска сигурност

ключови думи:

Анотация:

До началото на 90-те години “сигурност” беше синоним на “отбрана”. В днешно време в повечето европейски страни сигурността, на първо място се свързва с рискове като: нелегална миграция, етнически и религиозни конфликти, разпространение на оръжие за масово поразяване и разбира се тероризъм, както и ефективна превенция, намаляване на уязвимостта и управление на последиците от природни бедствия и технологични аварии. Ето защо сигурността в голяма степен не е чисто военен проблем. Днес тя е свързана и със социално - икономическото развитие. Необходимо е да се въвлекат всички елементи на обществото.
В съответствие с това новите изисквания към сигурността налагат фундаментални реформи на националните структури, модели на инвестиране, системи за управление, усвояване и широко прилагане на съвременните методи за изследване на операциите, системния анализ и управление на риска. Без тяхна помощ, изводите и произтичащите от тях решения не биха били напълно обосновани.
Управлението на промяната в сектора за сигурност е съвместна работа на отделните звена от сектора в пряко сътрудничество с научните организации и бизнеса в национален и международен план. Тя обхваща организацията, методите и средствата, обучението за поддържане процеса на изграждане на система за гражданска сигурност като ядро на интегриран сектор за сигурност.
Особено актуален е проблемът за ефективното планиране на взаимодействието на силите в интегриран сектор за сигурност при управление на кризисни ситуации, т.е да се реализират системно всички функции на управлението: ръководство, организация, координация, планиране, мониторинг и контрол.
Военни и цивилни трябва да планират заедно, да работят по взаимно допълващи се начини и да се подкрепят взаимно. Един такъв всеобхватен подход е съществена част от трансформацията на НАТО в областта на управлението при кризи. Необходимостта да се насърчи цялостния подход се прилага не само за операции, но в по-голяма степен за много от усилията на НАТО да се справят с предизвикателствата на 21-ви век пред сигурността като: борбата с тероризма, подобряване на енергийната сигурност, предотвратяване разпространението на оръжия и опасни материали, защита срещу кибер атаки и заплахата от пиратство. Приносът на НАТО за цялостен подход е ключов елемент в новата Стратегическа концепция.
Една от основните цели в тази насока е развитието на професионално подготвени сили, достатъчно гъвкави, за да изпълняват задачи в широк спектър. Тези сили трябва да бъдат ефективни, боеспособни, многофункционални, модулни и мобилни войскови единици с отлична професионална подготовка.
Съвременните технологии се явяват моста за подобряване на подготовката. Широко навлизащите информационни технологии предполагат търсене на оптимални начини за използването им за решаване на ключови проблеми в национален план. Необходимо е в процеса на обучение и учение все по-широко да се използват съвременните технологии.
Включването на моделирането и симулациите в подготовката на състава от интегрирания сектор за сигурност се явява една развиваща се форма, на която се придава все по-голямо значение и отговорност.
Създаването на центрове за моделиране и симулации, разработването на нови модели за обучение в съответствие със стандартите на НАТО, провеждането на компютърно подпомагани учения и прилагането на поуките от практиката, спомагат за усъвършенстване на индивидуалната и колективната подготовка.
Компютърно подпомаганите учения (КПУ) са съвременен инструмент за повишаване ефективността в подготовката и достигане на съвместимост на ниска цена и намаляване нивото на риска, съпоставени с реалните учения. Те са средство за тестване на доктриналните документи чрез имплементиране на получения опит и поуките от практиката в предишни мисии, изпълнявани както от българските военнослужещи, така и от войските на Алианса. Приложими са за нуждите на целия интегриран сектор за сигурност.
Въпреки голямата роля и значение на КПУ за повишаване подготовката в интегрирания сектор за сигурност практически отсъства единна среда за управление на КПУ по гражданска сигурност в България, която да формира организационната система от концепции, подходи, методологии, инструменти и средства за ефективно реализиране на процесите и тяхното усъвършенстване (това е перспектива на НАТО и приоритет за развитие в ЕС – например 7РП).
Разработването и използването на Модел за управление е прилагане на нов, системен, мултидисциплинарен подход към управленските процеси на КПУ, който предоставя единна среда и функционално пълна методология, даваща възможност ефективно да бъдат планирани, изпълнявани и оценени резултатите от проекти за разработване и провеждане на КПУ в областта на гражданската сигурност и реагиране при извънредни ситуации, както и използване на съвременни информационни решения за подпомагане вземането на решения и симулиране на резултата. Използването на единна среда и структурирани методи за управление на проекти по КПУ в сектора за сигурност, осигурява тясна координация и взаимодействие между ведомствата, текущ контрол върху финанси, задачи, ресурси, информация, качество и риск, и гарантира довеждането на всеки проект до успешен край. Конкретните ползи се изразяват в:
1. Навременно, в рамките на бюджета и контролирано осъществяване на проекта;
2. Прозрачност, ясно разпределение на отговорностите и възможност за оценка на постигнатото на всеки етап от управлението на проекта;
3. По-ефективно управление на ресурсите на проекта.
Отчитайки специфичните особености на КПУ и добрите практики Моделът е разработен на базата на петте основни фази от жизнения цикъл на управлението на проекти: иницииране, планиране, изпълнение, контрол и завършваща фаза. За всички фази има различни ключови проблеми и решения, информация, отговорности и документи. За преминаването на проекта от една фаза в друга се налага финализирането на предишната. Това означава, че цикълът на управление е последователен процес и не е целесъобразно проектът да прескочи дадена фаза.
Проектният подход към управлението на КПУ по гражданска сигурност има висока практическа стойност и прилагането му неминуемо ще се отрази както в качеството на формиране на концепции и стратегии, на изградените способности и сили, така и в практическите резултати от тях.
Разработеният в дисертационния труд Модел на среда за управлeние на КПУ, основан на принципите за проектно управление, предполага единна методология, научно-експертна оценка, прозрачност, адаптивност, последователност, координация, мониторинг и контрол, повишаване ефективността на резултатите, съкращаване сроковете за изпълнение и други ползи при провеждане на КПУ по гражданска сигурност.
Прилагането на подходите, методите и инструментите на проектно управление към цялостния процес за управление на КПУ по гражданска сигурност е международно признат способ за повишаване ефективността, насочване на управлението към резултата, прозрачност и контрол.
Ключов фактор за успех при управление на КПУ е ясното разбиране на крайните цели и тяхното активно и открито комуникиране с всички заинтересовани лица.