Управление на развитието на отбранителни способности

ключови думи:

Анотация:

<p><img alt="" src="https://procon.bg/sites/default/files/front_cover_defence_capabilities.jpg" style="width: 200px; height: 285px; margin: 5px; float: left;" /><a href="https://procon.bg/node/21329">Abstract in English</a></p><p>С този монографичен труд авторът цели да спомогне за разбирането на сложния процес за развитие на отбранителните способности и представя оригинално виждане за развитието на българските въоръжени сили в хоризонта до 2030-2035 година.</p><p>Монографията представя основните процеси, които водят до достигане на желаното бъдещо състояние на въоръжените сили. Авторът представи последователността от дейности и решения в ясен и разбираем вид и подчертава необходимостта от цялостна и завършена система, а не просто отделни, често рутинно изпълнявани дейности. При това отбранителната политика и развитието на способностите имат смисъл само доколкото успяват да постигнат ефект на най-ниското равнище, т.е. до конкретните изпълнители на бойни задачи.</p><p>Научната мисъл не е национална, а международна. И като такава естествено се развива в парадигмата заложена от научно-изследователските центрове във водещите държави. Но трябва да отчитаме разликите в прилагането на основните принципи, които произтичат от мащаба, географията и мощта на държавите. На основата на посочените общи принципи, средата за сигурност и съществуващите обективни ограничения, авторът представя своята позиция относно развитието на отбранителната политика на страната до 2032 г. Монографията завършва с посочване на необходимите промени в начина на управление на развитието на способностите, за да не се налага в отново да съжаляваме за &bdquo;изгубените години&ldquo;.</p><p>Настоящата монография е продължение на магистърските тези на автора &bdquo;Амбиции в отбранителната политика на Република България&ldquo; (2008, Военна академия &bdquo;Г.С. Раковски&ldquo;), &bdquo;Българските въоръжени сили като инструмент за реализиране на националната политика, с оглед на настъпилите изменения във въоръженото противопоставяне&ldquo; (2009, Софийски университет &bdquo;Св. Климент Охридски&ldquo;), дисертационният му труд &bdquo;Формиране на отбранителната политика на Република България (1990-2010)&ldquo; (2014, Военна академия) и &bdquo;Отбранителната политика на Република България: критичен анализ&ldquo;(2020). В тази връзка авторът изказва своята благодарност на своите научни ръководители и рецензенти: проф. Тодор Тагарев, доц. Васил Пенев, проф. д.п.н. Тодор Танев, проф. Павел Ангелов, проф. Лидия Велкова и полк. (о.р.) доц. Иван Вълков.</p><p>Рецензенти:</p><ul><li>проф. Лидия Стоянова Велкова</li><li>доц. Иван Костадинов Вълков</li></ul><p>Монографията е издадена в следните формати:</p><ul><li>печатно издание с твърди корици, ISBN 978-619-7254-04-4</li><li>електронно, онлайн издание (pdf), ISBN 978-619-7254-05-1</li></ul><p>Монографията е публикувана под № 8 в серията <a href="https://procon.bg/node/5386" target="_blank">Security and Defence Management</a>.</p>