Сценарий и амбиции за управление на трансгранична военнополитическа криза: Изводи за отбранителната политика на България
Тип публикация:
ReportИзточник:
CSDM Views, Число 30 (2015)ключови думи:
етнически конфликт, Отбранителна политика, сценарии за планиране, трансгранично въздействиеАнотация:
В края на 2007 и началото на 2008 г. проведохме изследване по заявка на министерството на отбраната на Република България, осигурявайки аналитична поддръжка на провеждания тогава преглед на отбранителната политика на страната и дългосрочните планове за развитие на въоръжените сили. Отчетът от изследването бе публикуван от издателството на МО през пролетта на 2008 г. без съществени редакционни промени. Предвид текущата криза в съседна Македония, решихме да информираме нашите читатели за съответната част от изследването във вида, публикувано преди повече от седем години. В зависимост от развитието на ситуацията в сферата на сигурността в близост до нашите граници, имаме готовност да преразгледаме потенциалните сценарии и да препоръчаме адекватен курс на действие.
Авторите [1] приемат хипотезата, че поне в един контекстен сценарий [2] е възможно да възникне значителна по мащаб военнополитическа криза в близост до границите на Република България. За да подпомогне дискусията за възможни роли на България и въоръжените ни сили при такава криза, този доклад представя извадка по следните въпроси:
- съответния сценарий;
- възможните равнища на амбиция на Република България; и
- обща концепция за действие на въоръжените сили и необходими способности.
Сценарий „Трансгранична военнополитическа криза“
Началото на военнополитическа криза е положено от активни действия на отделни чуждестранни военни и паравоенни формирования за поредно прекрояване на границите в Югоизточна Европа, съчетани с нарастване на етническото насилие и опити за етническо прочистване.
Република България провежда проактивна политика. В рамките на съюзна операция, въоръжените ни сили поемат отговорност за умиротворяване и стабилизиране на район с площ около 10-15 хиляди кв.км. и да не допуснат разпространяване на кризата, в това число на българска територия.
Противостоящите или потенциално противостоящи страни притежават ограничени войскови формирования, които могат да провеждат тактически действия в отделни райони и да въздействат върху отделни обекти. Нито една от тях обаче не разполага със способности, адекватни на способностите на Въоръжените сили на Република България. Затова противникът разчита главно на асиметрични подходи, в това число на използването на терористична тактика и способи и на взаимодействието с трансгранични групи на организираната престъпност. Противникови групи използват различни видове взривни устройства, в това число импровизирани, срещу войски и обекти. Не е изключено те да се опитат да придобият и използват средства за химическо, биологично или радиационно въздействие.
При определени условия, в резултат на разногласия сред населението или с правителствените власти, поради политически, етнически или религиозни различия, може да възникне невъоръжена съпротива, която в последствие да прерасне във въоръжени стълкновения и да предизвика бежански потоци.
Въоръжените сили на Република България разполагат с поддръжка от съюзници (например, получават разузнавателна информация).
Приема се, че времето за непосредствено предупреждение е не по-малко от три месеца, което дава възможност да се извърши докомплектоване с резервисти и доподготовка на отделни подразделения. При необходимост, за това време участието на подразделения от въоръжените сили в експедиционни операции ще бъде прекратено или минимизирано.
Предполага се, че обстановката ще бъде стабилизирана в рамките на няколко седмици или месеци, при което няма да се налага ротиране на участващите сили.
Амбиции
Амбициите в националната отбранителна политика в този сценарий могат да бъдат дефинирани по следния начин:
a. Въоръжените сили на Република България провеждат самостоятелна операция за умиротворяване и стабилизиране на „район от Югоизточна Европа” | |
b. Въоръжените сили на Република България имат основен принос към съюзна (НАТО/ЕС) операция за умиротворяване и стабилизиране на „район от Югоизточна Европа” | |
c. Въоръжените сили на Република България имат ефективен принос към съюзна (НАТО/ЕС) операция за умиротворяване и стабилизиране на „район от Югоизточна Европа” | |
d. Символично участие в съюзна или коалиционна операция по налагане на мир и стабилизиране в близост до границите. Гарантира се надежден контрол на преминаване на границата от бежанци. Не се допуска преминаване на границата от въоръжени формирования. Република България осигурява условия за лица, търсещи убежище, в съответствие с изискванията на международните конвенции | |
e. Въоръжените сили са в повишена готовност за действие; Република България използва съюзни механизми за консултации и други дипломатически инструменти за да не се допусне разпространение на „конфликт” /военни и асиметрични действия/ на територията на Република България |
За проектиране на целевата структура на силите авторите приемат равнище на амбиция “b”. Минималното равнище на амбиция е “c”.
Обща концепция за действие на въоръжените сили и необходими способности
Необходимите сили за действие в този сценарий са определени при хипотезата, че България е с амбицията да даде основен принос към съюзна операция за умиротворяване и стабилизиране на „район от Югоизточна Европа”.
Обща концепция
Въоръжените сили създават съвместно формирование (JTF) за контрол на определения им район в зоната на операцията за умиротворяване и стабилизиране. Сухопътният компонент е в състав „Дивизия-”. Съвместното формирование включва подразделения от ВВС, получава стратегическа поддръжка от съюзници и взаимодейства със съюзнически формирования, които са поели отговорност за умиротворяване и стабилизиране на съседни райони/зони.
Военновъздушните и военноморските сили нарастват усилията за контрол на въздушното и морското пространство на страната.
Сухопътни войски развръщат три батальонни групи всяка в състав от един механизиран батальон, артилерийски дивизион, противотанкова батарея, разузнавателни и инженерни подразделения за контрол и прикритие на националната граница.
За противодействие и неутрализиране на противникови групи, терористични и криминални организации на територията на България се развръщат четири механизирани/лекопехотни батальона, сили за специални операции и подразделения за разузнаване и наблюдение, поддържани от военната авиация и тясно взаимодействащи с други организации от системата за сигурност.
Инженерни подразделения, подразделения за химическа, биологична и радиационна защита и логистични подразделения се развръщат за защита, охрана и възстановяване на основни инфраструктурни обекти на територията на страната.
Военнополицейски и логистични подразделения, при необходимост усилени с лекопехотни подразделения, изпълняват дейности по настаняване и осигуряване на бежанци.
Общо участващи сили
- Щаб на съвместни целеви сили „Дивизия+” [3]
1 механизирана бригада в състав от 3 механизирани батальона, 1 танков батальон, 2 артилерийски дивизиона, подразделения за бойна поддръжка и осигуряване
8 механизирани батальона
2 танкови батальона
3 артилерийски дивизиона
Подразделения за бойна поддръжка и осигуряване
Сили и средства от военновъздушните сили
При необходимост, сили и средства от военноморските сили
Библиграфия
Тагарев, Тодор,Валери Рачев,Отбранителна политика и развитие на въоръжените сили на Република България 2018. София: Военно издателство, 2008. – 200 стр.
Рачев, Валери, Тодор Тагарев и др. Методология и сценарии за отбранително планиране.София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец”, 2007 г.
[1] Тодор Тагарев, Валери Рачев,Отбранителна политика и развитие на въоръжените сили на Република България 2018 (София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец”, 2008 г.).
[2] Вж. Методология и сценарии за отбранително планиране (София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец”, 2007).
[3] Създава се при реализиране на ситуационен сценарий 1 и се комплектова с офицери от щабовете на видовете въоръжени сили и резерва.
- видяно 8643 пъти
- Google Scholar
- RTF
- EndNote XML