Сценарий и амбиции за управление на трансгранична военнополитическа криза: Изводи за отбранителната политика на България

Авторите [1] приемат хипотезата, че поне в един контекстен сценарий [2] е възможно да възникне значителна по мащаб военнополитическа криза в близост до границите на Република България. За да подпомогне дискусията за възможни роли на България и въоръжените ни сили при такава криза, този доклад представя извадка по следните въпроси:

• съответния сценарий;
• възможните равнища на амбиция на Република България; и
• обща концепция за действие на въоръжените сили и необходими способности.
   

Сценарий „Трансгранична военнополитическа криза“

Началото на военнополитическа криза е положено от активни действия на отделни чуждестранни военни и паравоенни формирования за поредно прекрояване на границите в Югоизточна Европа, съчетани с нарастване на етническото насилие и опити за етническо прочистване.

Република България провежда проактивна политика. В рамките на съюзна операция, въоръжените ни сили поемат отговорност за умиротворяване и стабилизиране на район с площ около 10-15 хиляди кв.км. и да не допуснат разпространяване на кризата, в това число на българска територия.

Противостоящите или потенциално противостоящи страни притежават ограничени войскови формирования, които могат да провеждат тактически действия в отделни райони и да въздействат върху отделни обекти. Нито една от тях обаче не разполага със способности, адекватни на способностите на Въоръжените сили на Република България. Затова противникът разчита главно на асиметрични подходи, в това число на използването на терористична тактика и способи и на взаимодействието с трансгранични групи на организираната престъпност. Противникови групи използват различни видове взривни устройства, в това число импровизирани, срещу войски и обекти. Не е изключено те да се опитат да придобият и използват средства за химическо, биологично или радиационно въздействие.

При определени условия, в резултат на разногласия сред населението или с правителствените власти, поради политически, етнически или религиозни различия, може да възникне невъоръжена съпротива, която в последствие да прерасне във въоръжени стълкновения и да предизвика бежански потоци.

Въоръжените сили на Република България разполагат с поддръжка от съюзници (например, получават разузнавателна информация).

Приема се, че времето за непосредствено предупреждение е не по-малко от три месеца, което дава възможност да се извърши докомплектоване с резервисти и доподготовка на отделни подразделения. При необходимост, за това време участието на подразделения от въоръжените сили в експедиционни операции ще бъде прекратено или минимизирано.

Предполага се, че обстановката ще бъде стабилизирана в рамките на няколко седмици или месеци, при което няма да се налага ротиране на участващите сили.

Амбиции

Амбициите в националната отбранителна политика в този сценарий могат да бъдат дефинирани по следния начин:

За проектиране на целевата структура на силите авторите приемат равнище на амбиция “b”. Минималното равнище на амбиция е “c”.

Обща концепция за действие на въоръжените сили и необходими способности

Необходимите сили за действие в този сценарий са определени при хипотезата, че България е с амбицията да даде основен принос към съюзна операция за умиротворяване и стабилизиране на „район от Югоизточна Европа”.

Обща концепция

Въоръжените сили създават съвместно формирование (JTF) за контрол на определения им район в зоната на операцията за умиротворяване и стабилизиране. Сухопътният компонент е в състав „Дивизия-”. Съвместното формирование включва подразделения от ВВС, получава стратегическа поддръжка от съюзници и взаимодейства със съюзнически формирования, които са поели отговорност за умиротворяване и стабилизиране на съседни райони/зони.

Военновъздушните и военноморските сили нарастват усилията за контрол на въздушното и морското пространство на страната.

Сухопътни войски развръщат три батальонни групи всяка в състав от един механизиран батальон, артилерийски дивизион, противотанкова батарея, разузнавателни и инженерни подразделения за контрол и прикритие на националната граница.

За противодействие и неутрализиране на противникови групи, терористични и криминални организации на територията на България се развръщат четири механизирани/лекопехотни батальона, сили за специални операции и подразделения за разузнаване и наблюдение, поддържани от военната авиация и тясно взаимодействащи с други организации от системата за сигурност.

Инженерни подразделения, подразделения за химическа, биологична и радиационна защита и логистични подразделения се развръщат за защита, охрана и възстановяване на основни инфраструктурни обекти на територията на страната.

Военнополицейски и логистични подразделения, при необходимост усилени с лекопехотни подразделения, изпълняват дейности по настаняване и осигуряване на бежанци.

Общо участващи сили

• Щаб на съвместни целеви сили „Дивизия+” [3]

• 1 механизирана бригада  в състав от 3 механизирани батальона, 1 танков батальон, 2 артилерийски дивизиона, подразделения за бойна поддръжка и осигуряване

• 8 механизирани батальона

• 2 танкови батальона

• 3 артилерийски дивизиона

• Подразделения за бойна поддръжка и осигуряване

• Сили и средства от военновъздушните сили

• При необходимост, сили и средства от военноморските сили

Библиграфия

Тагарев, Тодор,Валери Рачев,Отбранителна политика и развитие на въоръжените сили на Република България 2018. София: Военно издателство, 2008. – 200 стр.

Рачев, Валери, Тодор Тагарев и др. Методология и сценарии за отбранително планиране.София: Военно издателство „Св. Георги Победоносец”, 2007 г.